Тайно оръжие за Пекин

Тайно оръжие за Пекин

Blog Article

Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение и без поставяне на активен линк към оригинала е забранено.

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза:

Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.

Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка — селско дете обичливо. Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото й лице.

Някакъв потаен срам тежал върху младите души и те не могли без скрита въздишка да погледнат тия скали, от острите върхове на които биха могли да разкази Пекин видят морето, дето се къпе огненото слънце.

— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.

Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!

- Това са Самодивските скали - каза след дълго мълчание старият Чумак. - Непристъпни, високи, опасни и пълни със змии скали. Откак свят светува, там не е стъпил човешки крак и надали ще стъпи нявга.

Да оцелееш като родител - Майко мила Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова

На Елин Пелин е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. До града също има село с името на писателя - Елин Пелин.

Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.

Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.